Основната цел на повърхностната обработка на части от праховата металургия:
1. Подобрете устойчивостта на износване
2. Подобрете устойчивостта на корозия
3. Подобрете якостта на умора

Методите за повърхностна обработка, прилагани към части от праховата металургия, могат основно да бъдат разделени в следните пет категории:
1. Покритие: Покрийте повърхността на обработваната част със слой от други материали без никаква химическа реакция
2. Повърхностна химическа обработка: химическата реакция между повърхността на обработваната част и външния реагент
3. Химическа топлинна обработка: други елементи като C и N дифундират към повърхността на обработваната част
4. Повърхностна топлинна обработка: фазовата промяна се генерира от цикличната промяна на температурата, която променя микроструктурата на повърхността на обработваната част
5. Метод на механична деформация: за създаване на механична деформация на повърхността на обработваната част, главно за създаване на остатъчно напрежение при натиск, като същевременно се увеличава повърхностната плътност

Ⅰ.Покритие
Галванопластиката може да се приложи към части от праховата металургия, но може да се извърши само след като частите от праховата металургия са предварително обработени (като потапяне на мед или восък за потапяне за запечатване на отвори), за да се предотврати проникването на електролит.След обработка с галванопластика корозионната устойчивост на частите обикновено може да бъде подобрена.Често срещани примери са поцинковане (повторно използване на хромат за пасивиране след поцинковане, за да се получи черна или армейскозелена блестяща повърхност) и никелиране
Безелектрическото никелиране е по-добро от електролитното никелиране в някои аспекти, като например контролиране на дебелината на покритието и ефективност на покритието.
Методът на "сухото" цинково покритие не е необходимо да се извършва и не е необходимо да се запечатва.Разделя се на прахово поцинковане и механично поцинковане.
Когато се изисква защита от ръжда, антикорозия, красив външен вид и електрическа изолация, може да се използва боядисване.Методите могат да бъдат допълнително разделени на: пластмасово покритие, остъкляване и метално пръскане.

Ⅱ.Повърхностна химическа обработка

Обработката с пара е най-разпространеният от всички процеси за повърхностна обработка на части от праховата металургия.Обработката с пара е нагряване на частите до 530-550°C в атмосфера на пара, за да се получи магнитен (Fe3O4) повърхностен слой.Чрез окисляването на повърхността на желязната матрица, устойчивостта на износване и свойствата на триене се подобряват, а частите са устойчиви на ръжда (допълнително подсилени чрез потапяне в масло) Оксидният слой е с дебелина около 0,001-0,005 mm, покриващ цялата външна повърхност , и може да дифундира към центъра на частта през взаимосвързани пори.Запълването на тази пора увеличава видимата твърдост, като по този начин подобрява устойчивостта на износване и я прави умерена степен на уплътняване.

Обработката със студен фосфат е химическа реакция в солена баня за образуване на сложен фосфат върху повърхността на детайла.Цинковият фосфат се използва за предварителна обработка на покрития и пластмасови покрития, а мангановият фосфат се използва за фрикционни приложения.

Посиняването се извършва чрез поставяне на детайла във вана с калиев хлорат при 150°C чрез химическа корозия.Повърхността на детайла има тъмно син цвят.Дебелината на посиняващия слой е около 0,001 mm.След посиняване повърхността на частите е красива и има функция против ръжда.

Оцветяването чрез азотиране използва мокър азот като окислител.По време на процеса на охлаждане на детайла след синтероване се образува оксиден слой в температурния диапазон 200-550°C.Цветът на образувания оксиден слой се променя с температурата на обработка.

Анодизираната антикорозионна обработка се използва за части на базата на алуминий, за да се подобри външния им вид и антикорозионните характеристики.

Пасивната обработка се прилага върху части от неръждаема стомана, главно за образуване на повърхностен защитен слой от оксид.Тези оксиди могат да се образуват чрез нагряване или чрез химични методи, тоест накисване с азотна киселина или разтвор на натриев хлорат.За да се предотврати потапянето на разтвора, химически Методът изисква предварително третиране с восък за запечатване.